Закони на любовта

Благодарение на многогодишен опит Берт Хелингер открива основни житейски порядки на любовта, които назовава „Закони на любовта”.

Ще попитате откъде е дошло това знание?

Преди всичко това разбиране е било подарено на Берт Хелингер, благодарение на разбирането му за движението на съвестта, което той с много последователи, ученици и участници в семинари по цял свят е могъл да провери чрез Семейните констелации. Порядките се намират в своето непрекъснато изследване, задълбочаване в едно друго измерение, в единство с Универсалната енергия и благодарение на неговата съпруга – Софи Хелингер.

Опита на много хора показва, че много нещастни случай или неудачи в здравето, в отношенията между хората, в работата, във финансите и бизнеса произтичат от нарушението на тези важни закони.

Защо ние нарушаваме тези закони?

Поради незнание. Ако знаем за тях, ние можем да ги приложим в живота си и да се съобразяваме с тях. Това е вътрешна позиция, която може да ни направи майстори на собствения ни живот. След време ще разберем как в живота ни всичко започва да си идва на мястото: отношения, здраве, финанси, професия, бизнес, здравето на децата ни, намиране на своето предназначение.

1. ЗАКОН ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА

Всички членове на нашето семейство имат еднакво право на принадлежност. Всички, които някога са принадлежали на семейството (или на която и да е система), даже за кратко време, в това число неродените деца имат еднакво право на принадлежност към това семейство.

Семейството е обща душа – включва в себе си всички хора, с тяхната съдба и техните чувства, общо минало, а така също и с особени заболявания. Всичко това оказва влияние на нашето здраве, болести и особени обстоятелства, които поддържат нашият живот или ни предпазват от опасности. Ако само на един член от семейството му е отказано правото да принадлежи, възниква нарушение на реда с водещи последствия.

1.1. Как ние отказваме правото на някой да принадлежи? (осъзнато или неосъзнато) По принцип е неосъзнато или движено от съвестта на семейството, съвестта на нашата обща душа.

Примери за това:

– Жена умряла при раждане. За нея е тежко да се споменава и по такъв начин за нея няма дължимото място в душата.

– Убийство на член от семейството – това е най-явният пример. И най–разпространения се явява аборта. Независимо от обстоятелствата или оправдания за това в душата на убиеца, преди всичко майката това има далече водещи последствия. Такива последствия има и за останалите членове на семейството.

– Друг вид изключване е когато дават дете за осиновяване. Или когато дете от други отношения го укриват, така го изключват. Това работи и при тайно направени аборти.

Изключване на член от семейството поради срам. Например дете със сериозни отклонения или член от семейството, приел друга вяра и обвинен в това. Или в семейството е имало човек, който е водил „неправилен” образ на живот – алкохолик, наркоман, престъпник, крадец. Хората са склонни да „зачеркват” тези хора и по такъв начин го лишават от правото на принадлежност в това семейство.

В семейните констелации се проявява и принадлежността на забравените деца, за който не помнят, например мъртвородени деца. Към тях се отнасят спонтанни аборти и умрелия плод в матката на майката.

1.2. Какви последствия има при отказ за принадлежност в семейството?

При семейните констелации се проявява кой има право на принадлежност и длъжен да признат като пълноправен член. Към системата принадлежат не само членове на семейството, а и други хора.

Ние всички се раждаме в една обща душа, в духовно поле, което делим с нашето семейство. Тази душа се разпростира далеч от нашето тяло и е дълбоко свързана с нас всички.

Тази обща душа винаги се грижи за своята цялостност. Тук цялото има предимство пред личното, затова, там където има изключен член от семейството има движение в посока на връщане на изключения или забравения обратно на неговото принадлежащо място. До този момент него ще го „замества” друг член от семейството, неосъзнавайки това. Изключеният обръща по такъв начин вниманието върху себе си чрез другия член от семейството. Този другия също се чувства изключен.Той взема всички чувства и симптоми на изключения и в крайна сметка неговата съдба.

Това в Семейните констелации се нарича преплитане. То се проявява по време на констелация и изчезва, когато на изключения се даде правото да принадлежи. В преплитанията няма личен характер. Това се прави от друга сила, която се стреми да възстанови цялото и реда в семейството и потомците им.

Много проблеми в семейството възникват от нарушение на този закон. И ние можем да видим, че равното право на принадлежност се осъществява от висша сила.

Силните чувства също имат последствия. Например, бабата е преживяла живота си като си е затваряла очите за изневерите на мъжа си. Тя не си е позволила да преживее обидата и злобата към мъжа си, искайки да съхрани семейството си. Като последствие може внучката да си задава цял живот въпроса защо изпитва невероятна злоба към мъжете.

Можем да дадем още много примери, но в крайна сметка най-важното е да осъзнаем това и да ги включим в семейството и да ги приемем в душата си с тяхната съдба.

2. ЗАКОН ЗА ЙЕРАРХИЯТА

Вторият закон, чийто нарушаване води до болести и стои на пътя на успеха в живота, това е нарушение на йерархията „по-рано” и „по-късно”. Този ред позволява всеки от нас да заеме определеното си място в семейството, което му се полага.

В нашата култура този закон за йерархията в добре изкривен от съзнанието. В голяма степен се осланя на личната свобода и правото на избор, съгласно собствените представи. И колкото повече се игнорира, толкова по-мащабни последствия има, които са решаващи за успеха, неудачите и често за живота и смъртта. Преди всичко, защото се явява облечен в любов. Но тук става дума за тази любов, която масивно нарушава йерархията и по такъв начин срива фундамента на успех и здраве.

По време на семейните констелации тези закони се проявяват. Какво в този контекст означава „по-рано” или „по-късно” в нашата обща душа – в нашето семейство.

„По-рано” или „по-късно” следва да се разбира като аспект на времето. Това означава, че този, който е бил тук по-рано от другите има преимущество пред този дошъл по-късно.

Тази сила, която привлича всичко в живота го е призовала тук преди тези, които идват след него. По такъв начин първородното дете е с преимущество пред второто, независимо от пола. В този смисъл йерархичният порядък се явява първичен. Той действа на нашите отношения.

Например родителите започват семейството като двойка. Те двамата заемат първо място по отношение на децата си и никой не може да оспори това им право.

Този йерархичен порядък е валиден и за предприятията и в професиите. То тук ще се ограничим със отношенията, безпорядъка, който носи болести или преждевременна смърт на хора, които не осъзнават това.

Как се нарушава този порядък?

Той се проявява във една вътрешна фраза „Аз за теб”, когато този, който е дошъл по-късно решава да вземе нещо вместо този, дошъл по-рано. Например детето вътрешно казва тази фраза на своята майка или на своя баща, когато те искат да напуснат живота. Тази фраза прави детето герой. Всеки герой в трагедии, както и детето взема на себе си, нещо принадлежащо на този, който е бил тук преди него. В този смисъл тази фраза възниква едновременно с друга фраза, казана от този, който е бил тук по-рано: „Ти за мен”.

Края на трагедията е известен. Всички завършват със смърт на героя и смърт на жертвата.

В този случай става дума за малките герои, които, за да съхранят живота на своята майка или баща или някой от семейството заболяват вместо тях и умират.

Следващо нарушение на законите на любовта:

То се нарушава поради незнание и от любов. Както казахме по-рано, ако детето вътрешно усеща, че единият от родителите отива към смърт, не е важно по каква причина, то казва в душата си: „По-добре аз, отколкото ти”.

Това значи:

„По-добре аз да заболея, отколкото ти”

„По-добре аз да умра, отколкото ти”

„По-добре аз да заплатя престъплението, отколкото ти”

„По-добре да изчезна аз, отколкото ти”

„По-добре да се убия аз, отколкото ти”

Но в йерархичния ред детето стои след родителите. Ако то иска да умре вместо тях, то се възвисява над тях и може да реши – да живеят или да умрат. С тази вътрешна фраза то се поставя над тяхното първо място.

Детето не забелязва, че се издигнало над родителите си. То го е направило от любов, която е готова да отдаде живота си за тях. Тази любов води към смърт, не позволявайки на другите да се освободят от своята съдба. Семейните констелации показват, че такава любов е обречена на провал. Никой не може да носи кръста на другия, а всеки носи собствената си съдба. Само така той става свободен за собствения си живот.

Къде тук е голямата любов? Тя е без високомерие, не извисявайки се над другите. В същото време тя им показва тяхното собствено място. Къде? Долу. Семейните констелации показват, че в крайна сметка всеки е еднакво голям. Това се вижда в края на констелацията. Като резултат от този закон на любовта се вижда, че всеки остава на собственото си място.

Уважение на йерархията се явява залог за успех във всички отношения. Това преодолява конфликти и води към примирение.Това се проявява в качеството на законите за мира.

3. РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ „ДАВАМ” И „ВЗЕМАМ”

Законите „вземам” и „давам” са обусловени от нашата съвест. Тя служи на равновесието „давам” и „вземам” и взаимообмена в нашите отношения.. След като вземем или получаваме нещо от някого, ние се чувстваме задължени да му дадем нещо в замяна, то нещо равностойно. Това значи, че ние се чувстваме в дълг пред него, докато не му дадем нещо съответстващо и да погасим дълга. След това се чувстваме пред него отново невинни и свободни. Тази съвест не ни остава в покой, докато не уравновесим равновесието.. Всички движения на съвестта ние усещаме като вина и ненавист за която и да е област на живота. Тук ще се ограничим в сферата „вземам” и „давам”.

Да вземаш и даваш с любов

Ако някой ми дава нещо и аз уравновеся това, например ми плаща за това пълната цена, отношенията приключват. Двамата следваме отново своя път. Ако аз платя за нещо доста по-малко, отношенията продължават. От една страна, защото аз чувствам пред него дълг. С обичащите хора всичко протича различно. Вместо необходимостта от баланс, тук в играта влиза любовта..Това означава, че като получа нещо от този, когото обичам, аз му връщам повече. От това той се чувства в дълг пред мен, но той отново ми дава повече. По такъв начин между хората, които се обичат расте този взаимообмен „Давам и получавам”, а така също и дълбочината на техните отношения.

БЕЗПОРЯДЪК В ПРОЦЕСА „ДАВАМ” И „ВЗЕМАМ”

Едно от нарушенията на този закон, както казахме е аз давам по-малко, отколкото съм взел и обратното – давам повече, отколкото могат да ми върнат в замяна. Много от хората показват своята любов само с ума си, считат, че това е начина да я проявят. Например, когато се опитват да дават повече, отколкото другия може да понесе. По такъв начин те изкарват извън баланс собственото си отношение. На другия му струва тежко отново да възстанови баланса. И какъв е резултата? Този, на когото са му дали повече от необходимото, излиза от отношенията. Отклоненията от мярката имат обратен ефект от очаквания. Отношенията в двойката, когато единият дава повече, отколкото взема са обречени на провал.

Същото е, когато единият взема повече, отколкото може да даде. Например, ако е физически непълноценен. В този случай има компенсация, ако физически непълноценният партньор признава, че взема повече, отколкото дава в замяна, вместо да има претенции е нужно да благодари от цялото си сърце на другия. Благодарността също служи да уравновесяване.

ДА ПРЕДАМ НАТАТЪК ВМЕСТО ДА УРАВНОВЕСЯВАМ

Потребността да се уравновеси баланса, ние чувстваме точно така, а в двойката даже повече, когато другите са ни причинили нещо. Тогава и ние искаме да им причиним нещо:”зъб за зъб, око за око”. И двете страни очакват това уравновесяване по особен начин. Не само жертвата, на която са причинили нещо, но този, който е причинил вреда става пред нея виновен. Жертвата чака отмъщение. Престъпника иска да се избави от своята вина, да я изглади. Но какво става в действителност? Достигат ли те равновесие? Или жертвата причинява на своя престъпник още повече вреда (като правило) Какви са последствията? Престъпника чувстава, че това е отишло твърде далеч. Така той търси равновесие от своя страна, но сега от позиция на жертва. За да се уравновеси това, той още веднъж причинява вреда на другия.. Така възстановяване на баланса в негатива расте. Вместо да се уравновеси.

МЪСТ С ЛЮБОВ

Потребността за възстановяване на баланса в негативните ситуации е непреодолима. Ние сме принудени да и се поддадем. А ако се опитаме да потушим тази потребност и да я преодолеем с благодарност и смирение, например да му простим, ние рискуваме отношенията. Другия, благодарение на прошката преминава от равноправни отношения в поведение от подчинен към доминиращ. Резултат е същият, като да покриваш другия с любов с главата си., давайки му повече любов, отколкото той може да даде в замяна. Истинската прошка се отдава само, когато тя е взаимна.

Например, когато двамата не се връщат повече към миналото даже в мислите си. Тогава на миналото му е позволено да си отиде завинаги. Най-простият начин да се излезе от омагьосания кръг на все повече причиняваното страдание – това е когато единия причинява на другия малко по-малко болка, вместо толкова колкото са му причинили и даже повече. Това означава той също да отмъщава за себе си, но с любов. Техните очи започват да светят и възстановяването на баланса „давам- вземам” започва благополучно да се възстановява. В най-добрия случай те стават по-внимателни един към друг. В резултат на такъв баланс, тяхната любов става все по-дълбока.

ЖЕЛАНИЕ ДА УНИЩОЖИШ

Дълбоко в нашата душа съществува архаично желание да оцелееш във всички времена от развитие на човечеството, когато оцеляването на собствената група е зависело от унищожението на нападащата я група. На никой от нападателите не е било позволено да остане жив. По такъв начин са се водели войни. Ставало е дума не само да победят другата група, а защитавайки се от нея да унищожат всички, до последния член от нападателите. В съвремието пример това са опитите да се унищожат цели народи, т. н. Геноцид. Съдебното министерство държи юздите на нашето желание за унищожение с помощта на обществените закони. Когато се нарушат тези обществени правила, това желание безпрепятствено си пробива път.

ЖЕЛАНИЯ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ В НАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Как се проявява това? Явяваме ли се ние уязвими пред това? Какво става в нашата душа, ако партньора ни е причинил болка? Искаме ли ние да му причиним болка, за да достигнем отново равновесие? Или ние вътрешно му желаем смърт, даже за най-дребното нещо желаем да го унищожим. Желанието да унищожиш се явява предпоставка и движеща сила на агресията в много отношения в партньорството. Защо говорим за това? Знаейки за силата на желание за унищожение вътре в нас и помнейки неговият произход, ние можем да бъдем внимателни. Ние можем да доведем до равновесие нещо безобидно с друго безобидно по пътя на най-малката загуба.